Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/bgndorg/public_html/beta/wp-content/themes/Divi/includes/builder/functions.php on line 6230
Нулево време • Българско Неорайхианско Психотерапевтично Дружество

НУЛЕВО ВРЕМЕ

2020: времето на ограниченията
от Дженовино Фери /Genovino Ferri/

превод: Виолина Аита и Тодор Стефанов

  • Нулево време за един Стил

Изтече времето на стила на отношенията на човека, който в момента доминира на планетата. Стилът на разпространението на дефектната орална черта, реактивно фалична, все по-нарцистично-гранична, доведе до ентропичния срив, в който се намира днес Социалното Живо Тяло. (Обществото б. пр.)

Има нужда от други модели на чертите, от други стилове, от едно друго как в отношенията с Другия Свят!
Моделите на обсебващото това е мое, на неуважението към Другия и на емпатичното неглижиране са в криза и в по-голям мащаб (при сложните живи социални системи) пораждат запушено неопластично разнообразие. Слепотата на тези модели, без да има визия за цялостната връзка с Обекта, може да види единствено парчета от него и да ги погълне.

Слепотата не позволява на човек да почувства Другия Субект, твърде е поляризирана върху собствения си глад, преминал отвъд прага, един ненаситен глад.

Планетата е жива и биосферата, дефинирана като геометричното място на негентропията (защото на 10 км над нас ентропията се увеличава) и на фотосинтезата (процесът, дал началото на Живота на Земята), може да се разглежда като една затворена термодинамична система.

В биосферата непрекъснатият негентропичен поток позволява създаването и поддържането на сложни и отворени дисипативни структури, каквито са живите организми.

Днес малкият човек, който съществува само от два милиона години, а това е сякаш едва вчера на линията на времето, има претенцията да си играе с баланси, установени от древни времена… за щастие ги има и мъдростта на природата и нейните интелигентни граници.

Богинята на границите е засегната и ние сме в нулевата точка на времето. Някои модели на чертите на малкия човек са достигнали лимита си, изхабени до безкрай! Други модели се появяват и ще се появят още повече, улеснени от тази знакова катастрофа, белязана от Covid 19.

2) Нулево време за Независимостта

Ние не сме извън биосферата, зависими сме от биосферата, да създадем интелигентна съвместна конструкция с нея, искаме или не, ще трябва да го направим!Двойката от противоположности „зависимост-независимост“ принадлежи към онази поредица от биноми, с които трябва да се сключи мир и да се поддържа в рамките на нормата. Само при тези ограничения ще бъде произведена негентропия, в противен случай, преминаването над или под прага ще доведе до ентропия.

В действителност живите същества и биосферата са взаимозависими.

Всички живи същества обитават едно и също пространство и са в едно и също поле и дишат същата атмосфера на планетата Земя.

Нужни са интелигентността на homo sapiens sapiens sapiens, способността му да чете през призмата наКомплексността, неговата отговорност да уважава околната среда и всички останали живи системи, най-вече Земята, от която се ражда Животът, който е незаменим и решаващ за Себе си на първо място!

Не може да се продължава провокирането на климатични промени, които тровят климата ни, които унищожават местообитанието на много живи видове, наши съквартиранти на тази прекрасна планета. На изхода (на системата – б.пр.) хаотичните промени по правило водят до непредвидими последствия, но в този случай е много вероятно излизането от еволюцията на homo, предполага се sapiens sapiens.

Взаимозависимостта е кръгова и интоксикацията на биосферата произвежда обратна  реакция към живите същества, включително и към човека, който не ми е трудно да определя като имуно-депресиран.

Използването на думата токсин не е случайно, защото идва от вирус, което буквално от латински означава отрова, токсин.

3) Нулевото време на Допамина (DA) и на Рептилния Комплекс

И тук клиничният психиатър в мен иска да говори.

Чу думата депресиран …

В други мои статии определих Социалното Живо Тяло, като засегнато от депресия, алармирана и маскирана от ускорението. По просто и направо … допаминът (DA), невромедиатор, отговорен за Действието, е хиперактивиран, в отговор на серотонинергично изчерпване (5HT), а серотонинът е невромедиатор отговарящ за Афективността.

Едно депресивно пропадане клинично се свързва със страх, който покачва норадреналина (NA), невромодулаторът отговарящ за Алармата, който от своя страна кръгово хиперактивира допамина DA. Трите невромедиатора са взаимозависими и представляват един триъгълник, с който трябва да се съобразяваме: допаминергичното ускорение надхвърли прага.

Има червен сигнал!

Трите мозъка също са взаимозависими: префронталното когнитивно ускорение (Неопалиумът) е създало една информационна ос на алармената платформа на Локус церулеус (Рептилния Комплекс) и на амигдалата, зона, регистрираща външните страхове, като ефективно заобикаля Предния Цингуларен Гирус (Лимбичния мозък), който регистрира и модулира емоционалните взаимоотношения.

Триадата на мозъците става неуравновесена и води до когнитивна дисоциация на чувствата, като създава доминиране на все по-агресивно-рептилни модели, които информират и доминират субективността и тя не се опосредства от емпатията и от орбитално-фронталната интелигентност.

Трите мозъка са взаимозависими и представляват друг триъгълник, който трябва да бъде уважаван.

Рептилният мозък, с всичките си примитивни модели, които не предвиждат отношения: „всичко, което е различно от мен, е опасно, враг е и трябва да бъде атакувано“, е прехвърлил прага. Светва червена лампа!

 4) Нулево време за Течното общество без плътност  

Лимбичното време на чувствата е насилено, времето на отношенията е насилено. Отношенията принадлежат на измерението „със-“ (някого – б.пр.), на контакта, на съществуването заедно. Те са претоварени от безброй комуникации, които по същността си не са отношения и не са конструирани от време, мимолетни са, каквито са и емоциите … които не са чувства. Вече не разполагаме с лукса на паметта и на миналото, има я единствено стремглавата проекция в бъдещето, която обаче надхвърля праговете на нормалността. Превъзбудена и дисоциираща, заслепяваща и обсебваща осъзнатото присъствие в измерението тук и сега, със своята скорост тя размазва Живото Социално Тяло и неговата торсова организация – привилегированото вместилище на чувствата. То е втечнено от свръхмерните претенции, идващи от външното време, което похищава вътрешното време на човека.

 

Мрежата на контактите се е изместила (в анализа на тялото) от Четвърто телесно релационно ниво (Торса) към Първо ниво (Очите): набъбнала е от информация, но заради ускорението се е дисоциирала без да вземе със себе си времето на Включването, на Изслушването, на Разказването и на Дишането, чиито ритми са по-хуманни. Вътрешното време, което е постоянен поток от енергия и дава стабилност на идентичността, спира своя ход и изплуват самотата и загубата. Състоянието на орален дефект на Живото Социално Тяло изкрещява своята болка. Новите патологии, от зависимостите до автоимунните заболявания, от сърдечно-съдовите заболявания до психиатричните болести, стават все повече.

В своето пропадане в ентропията от самоизяждане, течното изпаряващо се общество отчаяно се възпроизвежда, като предизвиква у индивидите състояния на неудовлетворена и дефектна оралност, продължаващи непрестанни нужди и желания, в неспирен компулсивен бяг към мегаизгодата и към обектите – белези на високия статус  в един кръговрат на нарцистично и ефимерно покритие.
Не може да се мине без Торса! Течното общество без плътност премина границата. Светва червената лампа!  

 5) Нулевото време за Торса   

Къде, как и кога на една патология са ориентирите, които могат да поведат изследователя и терапевта-аналитик в неговите наблюдения, за да разбере интелигентния смисъл на нещата.

 

Торсът е основното вместилище на границите, на лимита, на контрола.

Времето, в което той доминира като телесно ниво на отношенията в еволютивните фази, е именно в мускулната фаза, казано в психоаналитичен и телесен смисъл. Доказано е, че той е абсолютно необходим, за да се постигне едно по-дълбоко дишане при организирането на прехода от гладка към набраздена мускулатура.
Торсът е нужната негентропична платформа, за да може да се осъществи отделянето и индивидуацията от майката. Той се явява свръхмощен притегателен център, за да се отдръпне детето от погледа и гърдата на майка си … и да се насочи към по-широки и комплексни хоризонти, които изискваторганизационна автономия.
Раната на Живото Социално Тяло е точно в Четвъртото телесно ниво, тя е дело на течно-безплътната модерност. Сега това е едно много уязвимо телесно ниво!
Загубата на границите, на закона, на бащата, на организацията, деконструирани от скоростта на времето, са просто различни варианти, изразители на един процес на ентропия, който довежда Живото Социално Тяло най-напред до необуздано орално втечняване, после го тласка още по-надолу в разводняването на бордълайн, а днес и до задушаване, до липсата на въздух и кислород, до симптом – израз на кръговрата на токсичността, създадена от човека в полето на биосферата.
Интерстициалните пневмонии, тази тежка форма на клинично развитие на COVID-19 … е много смущаващ индикатор, който не мога да не свържа с патологичното състояние на Торса на Живото Социално Тяло. Това е една неочаквана симптоматика, възпламенена от един вирус, който избира точно този хабитат в тялото на човека, за да се възпроизвежда. Вирусът не е нито добър, нито лош, дори би предпочел високо ниво на устойчивост на своя гостоприемник, за да може да оцелее, понеже е паразит, и би умрял, ако умре организмът, в който се намира.
Едно торсово къде, едно невидимо как и едно кога с отговор: сега.

Червената лампа свети!      

6) Нулевото време на Суперегото

Суперегото вече не живее в семейството, променило си е адресната регистрация, сега обитава света на медиите и това води до края на многото разлики, до края на виталните ценности, гарантирани от богатството на разнообразието и увеличаването на многото еднаквости. Суперегото е замърсено от моделите на дефектната орална чертата, реактивно фалична и от нарцисиста-бордърлайн.
Днес, докато живее в медиите, то (Суперегото – б.пр.) е отчуждено от афекта, емоционално неграмотно, нарцистично, изискващо, изключващо, еднопосочно, без реципрочност, преследващо.
Суперегото днес диктува ритмите и бързината на времето извън дома, като извършва (това го казах в едно интервю през 2005) кражба от времето, посветено на отношенията, от лимбичната система, от Афективността. Родители са изместени и импотентни, а деца са изгубени, самотни, изплашени и импулсивни.
Изпразвайки фактически семейството от смисъл, разбивайки кръговата мрежа, която го свързва и прави възможно Полето с неговата атмосфера и ограничени ясни ценности, Суперегото пренасочва мотивационните стрелки навън, посоките им са изместени към нови обекти на желанието, които да преследват, нови пакети с ценности, замърсени от доминиращите в момента модели на чертите, с ценностите на нагласата „Да имам“, които определят това „Да бъда“.
То (Ид – б.пр.) е онзи пулсиращ полюс на личността, който от милиони години води разгорещен дебат със Суперегото – другият полюс, гарант и цензор на личността, като позволява, в случаите, когато това не прехвърля прага, (съществуването на – б.пр) един „нормално невротичен“ АЗ по думите на великия баща на психоанализата. (По този начин Азът заема – б.пр) една относително независима позиция на третия, който може да се движи по траекторията между двата големи притегателни информационни центъра. То днес вече няма партньор, който да е способен да го съдържа и Азът е изгубен, подвластен почти изцяло и единствено на едно мощно първично-нарцистично притегляне.
Позволете ми една парадоксална мисъл То прехвърли границите: вече се намира отвъд прага на нормалността.

Ето я червената лампа!

   7) Нулевото време на Омнипотентността

Можеше да е забавно, ако не беше толкова драматично: срещат се вирусът (който не е много ясно дали може да бъде приет за живо същество, защото му липсва автономен живот, не е способен да преработва храна, представлява паразит, понеже е неспособен да се възпроизвежда сам), най-малкият субект, много просто устроен и homo sapiens sapiens, най-великият, извънредно комплексно устроен, отстоящ на хиляди еволютивни стъпки по нависоко в негентропията  … най-великият бива съкрушен и в порива си да се защити, се налага да се завре вкъщи!

Идват ми наум и още двойки противоположности, вътре и вън, невидимото и видимото, простотата и комплексността, микро и макро, дистанцията и контакта, неделимо и споделено, но една друга противоположност се откроява пред очите ми, драматично ясна, омнипотентността и импотентността. Границите ни правят потентни, отсъствието им ни прави омнипотентни, техният излишък ни прави импотентни.  Как да се помирим с интелигентната Богиня на границите? Как да поставим в безопасни нормални очертания еволюцията, връзката сдругите живи системи, биосферата и живата планета, като останем Живи и в контакт сИнтелигентността на границата на Живота?

Да се завърнем Вкъщи и да населим отново нашия Торс, една възможност да се приемем едни-други и да се защитаваме, да преоткрием огледалото на полето, което разказва нашата история, нашата атмосфера, която да вдишаме отново, да съживим нашата идентичност … възможност за една нова връзка с външното, построена съвместно, хуманна и затова толкова интелигентна.
Да се завърнем вкъщи и да населим отново нашия торс – една възможност да свържем отново сърцето и главата, да преоткрием един изключителен и живителен код за достъп: смирението, за да бъдем по-интелигентни и потентни, за ново отношение между най-големите висини и дълбини на Аза и да можем да прекосим отново bottom up и top down, този ригиден и арогантен врат на наранената омнипотентност и този кастриран и впримчен врат на белязаната импотентност.Намираме се в нулевото време!

Червената лампа свети!

Дженовино Фери

Дженовино Фери, психиатър и райхиански аналитик, обучаван от Федерико Наваро, е директор на Италианската асоциация за райхиански анализ (S.I.A.R.), Рим, Италия. Школата е акредитирана от Форума на Европейската асоциация по телесна психотерапия. Член на Нюйоркската академия на науките и на Международния научен комитет за телесна психотерапия.

Международен преподавател по райхиански анализ, осъществява Обучителни курсове за супервизии в Италия, Гърция, Германия, България, Бразилия. През неговата професионална кариера е работил като директор на Психиатричното отделение на болницата в гр. Атри, Италия и като директор на Център за психотерапевтични публични услуги.  Президент е на Италианската асоциация за телесна психотерапия. Създател на „Студио Анализис“ социално-центрирана психотерапевтична клиника. Автор на много книги и научни публикации.

Website www.analisi- reichiana.it

„Благодаря искрено на уличния художник Милло за това, че ми предостави някои от своите скъпоценни и прекрасни графити, изрисувани в различни краища на света и на психотерапевта Андреа Айели за избора на илюстрации на всяка част от статията.“ (Дженовино Фери)

Библиография:

 References Bauman, Z. (2003). Modernità Liquida. Bari, Italy, Laterza Ed.
Bertalanffy, L. V. (1971). Teoria generale dei Sistemi. Turin, Italy. Isedi Ed.
Ferri, G. (2005). Chi mi ha rubato le lancette? Interview with Genovino Ferri by Roberta Ronconi. Italy, „Liberazione“ newspaper (6th March, 2005).
Ferri, G. (2016). The Mind…the embodied mind…the enactive mind…the trait mind. Somatic Psychotherapy Today, 6(1).
Ferri, G. (2017). Body sense, e-book, Rome, Italy. Alpes Ed.
Ferri, G. & Cimini G. (2018). Psychopathology and Character, e-Book Rome, Italy. Alpes Ed.
Ferri, G. & Paiva M.J. (2019). Primary object relationship: A new reading. Somatic Psychotherapy Today, 9(1).
Ferri G. & Paiva M.J. (2019). Salutogenesis and Well-Being. Somatic Psychotherapy Today, 9(2).
Ferri, G. & Paiva M.J. (2019). Family Vacations: A Negentropic Opportunity. Somatic Psychotherapy Today, 9(3).
Laplanche Pontalis. (1981). Enciclopedia della psicanalisi. Bari, Italy, Biblioteca Universale Laterza.
Prigogine I. & Stengers I. (1981). La Nuova Alleanza-Metamorfosi della scienza., Turin, Italy. Einaudi Ed.
Reich, W. (1932). Analisi del Carattere. Milan, Italy. SugarCo Ed.
Schrödinger, E. (1995). Che cos’è la Vita? Milan, Italy. Adelphi Ed.
Tiezzi, E. (1996). Fermare il Tempo. Milan, Italy, Cortina Ed.
Valzelli, L. (1976). L’uomo è il rettile. Turin, Italy, C.G. Med.Scient. Ed