Основни идеи в Неорайхианската психотерапия

Тинка Митева, аналитик-дидактик и супервизор

Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, сътворена и развита в контекста на телесно ориентирания психоанализ. Неговите корени се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговият ученик Александър Лоуен.
Творческата преработка на класическата райхианска система принадлежи на швейцарския професор Валдо Бернаскони. Той създава един нов, интегрален и  в хармония със съвременната наука психотерапевтичен подход. Като цяло този подход доразвива и утвърждава на практика една от глобалните и вечни идеи на психологията – идеята за единството и органичната връзка между душа и тяло, между нервно организирана материя и психика.
Медицината разглежда Човека от гледна точка на неговото тяло, психологията от гледна точка на психиката. Не е възможно да си мислим за Човека , като съставен от две части – разум и тяло. Ако приемем, че нашите мисли се раждат в мозъка ни, то мозъкът е част от тялото. Разумът получава информация от тялото ни и мисълта ни се структурира според опита на тялото ни. Когато мисълта е пластична и тялото ни е пластично.
Ако се разбира правилно тази взаимозависимост между душа и тяло, то тогава бихме могли чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата и обратно. И тогава бихме могли да кажем, че е открит и напълно възможен пътя да се справим  с това, което се нарича психотерапевтичен проблем или невротизъм и т.н
В този смисъл неорайхианството, като следва духа на класическите постановки на В. Райх и А. Лоуен се ръководи от разбирането, че психичните преживявания и психогенните промени имат свой запис на езика на тялото, своя регистрация в различни точки на организма, изявена от едни или други симптоми. Ясно е, че невротичната симптоматика разстройва адаптацията и успешното функциониране на личността. Смисълът на терапията е в привеждане на всички равнища на организма в състояние на комфорт, дори и в събуждане на дух на вътрешна автономия и освободеност, на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл в живота.
Според Райх организмът е пронизан от свободно течащ поток на биоенергия. Тази енергия се проявява както в психиката, така и във физическите действия. Важното е да се разбере, че преки проекции на енергията са усилията ни да възприемаме, да мислим, да преживяваме, физическите движения, физиологичните реакции и т. н.
Научната теза гласи, че всички вътрешни процеси имат енергетично съдържание. Всеки организъм е носител на определен енергетичен потенциал. Енергията тече по определена система и регулира хомеостаза. Когато обаче нейното свободно протичане е нарушено, когато тя се задържа в определени точки ефектът е повишена възбудимост, човек става невротичен, неадекватен, нестабилен и неуверен.
Акумулирането и съсредоточаването на голямо количество енергия в определени точки на тялото нарушава баланса и се получава конверсия на натрупаното напрежение в патогенни симптоми, разреждането на натрупаната енергия води до отпускане, до дистанция.
От биоенергетична гледна точка “разреждането“ се идентифицира с “ерготрофията” – енергия насочена към света. Фазата на зареждане отговаря на “трофотрофията” т.е. Енергията обратно от света. Психичното и физичното здраве се характеризират с хармония между тези две фази. Има и трето движение т.н. Амбивалентност това е задържане на Енерегията на средно ниво. Или казано с други думи тези процеси на разширяване или свиване се управляват от вегитативната нервна система симпатиковата или парасимпатиковата. Импулсите й отиват към всички органи и мускули в тялото, регулират обема на енергията, кръвообръщението и работата на сърцето, храносмилането , дишането, сексуалните функции При норма тези процеси са ритмични и се преживяват от хората като приятно усещане в тялото. При неврозите този ритъм е нарушен.
Понятието енергия е основно в НПТ /неорайхианската психотерапия/, защото е свързано с отделните потребности и тази енергия модулира движение към външния свят за задоволяването на тези потребности Ние изпитваме потребност от нещо, когато е нарушено равновесието между организма и средата. Когато се задоволи тази потребност изпитваме удоволствие. Това е и Фройдовата теза, че всяко живо същество се стреми към удоволствието. В НПТ понятието удоволствие е антонима на дистенция т.е. отпускане на напрежението. Отпускането се разбира като импулса който се е зародил в АЗ-организмичното и е задоволен напълно до ПОСТ-КОИТУМ.Следователно равновесието на живата система или здравето се поддържат от задоволяване на потребностите.
Колко наши потребности са задоволени докрай? Дали винаги стигаме до удоволствието? Културата по пътя към удоволствията поставя условия. По пътя към задоволяването на потребностите има прекъсвания които създават напрежение. Това означава блокиране на свободно течащата биоенергия, което може да настъпи като следствие от различни психотравми или обстоятелства в живота. Блокирането на биоенергията на практика функционира като напрежение. Всяко напрежение има определена сила и следва определена степен на развитие, разстройва функционирането на организма и човек търси защита или промяна.. Напрежението има своите проекции в психиката и води до различен тип неврози.
Прекъсването на биоенергията в определени точки на тялото води до мускулен блокаж.
Проф. Бернаскони, приема разбирането на Райх и Лоуен, че мускулните брони са физически запис на напреженията и най-важното, че личността и характерът (психичното) се проектира във физическия строеж на организма. На практика това означава, че неврозите са записани в движенията на човека, в стойката, в походката, в структурата на тялото.
Всяка болест е резултат от нарушаването на вътрешния баланс на организма и произлиза от това, че ние човеците често пъти забравяме, че сме живи същества и непрекъснато пренебрегваме голяма част от нашите потребности. Това забравяне води до нездравословен начин на живот, до отдалечаване от природата ни, до болест. Болестта е като послание за това, че сме длъжни да предприемем нещо за да се върнем към своя хомеостазис
Всичко, което нарушава свободното протичане на енергия влияе на чувството за удовлетвореност и цялост.
Снемането на напрежението в нормални и поносими граници е първичния проблем на всяка терапия
Според НПТ мускулната броня е първата защита на Аза, тя се проявява и се задейства, когато някое движение е неикономично и се блокират тези мускули, които отговарят за това движение. Неговата функция е да предпазва Аза от повторението на такива събития, които са придружени със страхови напрежения. Блокажите се явяват запис на изтласканите емоции, са свързани с характера и винаги са несъзнавани. Всеки блокаж се осъществява от определен мускулен сегмент.
Райх структурира “мускулната броня в седем “защитни сегмента”, които разполага по различните части на тялото, респективно в областта на очите, устата, шията, гърдите, диафрагмата, стомаха и таза. В тази конструкция очевидно се натрапва аналогията със седемте чакри на източната гледна точка за човека. Или това са така наречените окулярен, орален, цервикален, гръден и т.н.
По принцип енергетичните блокажи се дължат на травматични обстоятелства от средата или от интимния живот на човека. Често те са следствие от незадоволени потребности, желания или амбиции. Логичният резултат е образуването на т. нар. мускулни брони, които имат за същност устойчиво психично напрежение. То се проявява преди всичко като емоционален дисбаланс, човек се чувства зле, няма настроение, няма желания, няма воля, затваря се в себе си и се преживява безперспективно.
При такава ситуация психотерапевтът полага усилие за сломяване на мускулните брони за сваляне на напрежението. Това става чрез специфични упражнения, движения/усвояване на модели на поведение/, масажи на определени мускулни групи, което води до физическо и емоционално облекчаване, съпроводено задължително със съответната психоаналитична интерпретация. Атакуването на проблема от всички възможни гледни точки –рацио, емоции, сома – позволява по-бързото му преодоляване, за разлика от една ортодоксална психоаналитична терапия, която не акцентира на телесния подход.
Това е възможно когато терапевтът познава сложният арсенал от понятия, които описват типа характер на невротика, типа личност, схемите или движенията, които владее или не владее, когато реагира на външните и вътрешни ситуации. По правило този процес се предхожда от сложна психодиагностика, след което идва избор на индивидуална стратегия за работа с клиента, в която най-често творческият момент е задължителен.
Изключително важно е да се знае, че неорайхианската психотерапия работи и с безсъзнателната психика. Мускулните брони се записват и на равнище безсъзнателно и тъкмо поради това тук терапевтичният динамичен анализ работи с различни форми на безсъзнателна психика, дори и с елементи от нейните архиетипни структури.
Конфликтът на цялата история на човешкото съществуване е конфликт между неговата природна същност и културата. Колкото по-сложни са социалните правила между потребностите и задоволяването им,  толкова повече са енергийните прекъсвания, толкова повече са състоянията на фрустрация и депресия.
Ако задоволяването на потребностите е просто отложена във времето за кратки срокове това не е патология.
Ако се подчиняваме на АЗ-организмичното също е патология. Защото никой не си мисли, че за да сме щастливи трябва да се върнем в пещерите. Основната цел на НПТ е да примири природното и социалното у Човека. Целта е да подобрим качеството на живота си
НПТ постулира следната пирамида от  потребности за разлика от Фройдизма, където се твърди, че човек инвестира цялата си енергия в търсене на сексуално удоволствие.
В основата на неорайхианската пирамида на потребностите лежат т.н. социални потребности и над тях се надстрояват т.н. нарцистични потребности.

ПОТРЕБНОСТ ОТ ПРИНАДЛЕЖНОСТ – т.е от сигурност, от опора в групата. Човешкият  живот е невъзможен извън връзката с другите хора, неговият живот е зависим от другите. Това чувство охранява живота му и му дава усещането за сигурност. Всеки човек иска да е някой в очите на някого, да е приет, да заема място в живота му, да чувства, че другият му дава шанс. Тази потребност заема основата на пирамидата, защото от нейното задоволяване зависи оцеляването на АЗА.
Да принадлежиш е гаранция да оцелееш. Човекът е като животните, чувства се по-сигурен, когато се движи в група, която го подкрепя.
В НПТ задоволяването на потребността трябва да мине задължително през едно или няколто ТИ-та. Нито един индивид не е в състояние да си задоволи по автономен начин потребностите на своето АЗ-организмично.
Принадлежност – Сигурност – Оцеляване.

ПОТРЕБНОСТ ОТ УТВЪРЖДАВАНЕ – т.е човек не само принадлежи към дадена група, но се чувства приет, одобрен, харесан, оценен по достойнство – в тази група той има определено място статус. Всеки иска да има по-важно място в живота. В утвърждаването е имплицитно заложена потребността ни от власт. От първия ден на живота си човек води борба за власт и влияние. Утвърждаването е условие за власт. Броят на получените утвърждавания е пропорционален на възможностите ни да задоволим повече потребности.
Схемата е: Когато ТИ задоволиш моите потребности, ТИ ме утвърждаваш и след това АЗ имам власт над теб. Чрез властта  получавам утвърждаване, защото се задоволява потребността ми и следва отпускане..Това е т.н Принцип на властта.
При неврозата на властта връщането го няма и става власт заради самата власт. От средство властта се превръща в цел. И затова хомоневротикус нормалис е създателят на обществото на метаудоволствието и той никога не достига до удоволствието – до отпускането. По пътя на еволюцията човек е усвоил триизмерното мислене – минало, настояще и бъдеще. И човек придобива възможност да фантазира за онези неща, които ще му донесе бъдещето. Но за съжаление бъдещето е винаги УТРЕ и човек умира утвърден без да е усетил радостта от отпускането. Това е пътят на преобразуването на принципа на властта в невроза на властта
ХРАНИТЕЛНАТА ПОТРЕБНОСТ  – трябва да се разбира в най-широкият и смисъл като потребност не само от храна, но и от духовна храна, знания, информация и пр.Това е потребност която е равностойна на предаване на практическия опит, служи само за оцеляването, но и за качеството на живота

СЕНЗОРНАТА ПОТРЕБНОСТ  – Това е потребността ни от храна на сетивата, на всички рецептори – хубавите гледки за очите, хубавите звуци за ушите, ухания, вкусове и удоволствие за най-големия по площ рецептор – кожата – физически контакт, от ласки, от нежност, от допир, милувка, галене, прегръдка. В нашата култура има страх от докосване, това се възприема като нещо опасно, страшно особено в отношенията  родител – деца /Детето се целува, когато спи/. Тази потребност е особено важна в периода на израстването на детето, защото му дава чувството на доверие в собственото тяло, доверие в това, което усеща и чувства.
Нашите социални отношения имат инструментален в най- добрия случаи интелектуален характер.

СЕКСУАЛНАТА ПОТРЕБНОСТ се намира на върха на пирамидата Задоволяването на сексуалната потребност е в зависимост от степента на задоволяване на всички останали потребности.
Начинът по който човек изживява своята сексуалност е показателен доколко той е здрав и показва доколко са задоволени и останалите му потребности. Затова може би Фройд смята ,че сексуалната мотивация доминира в човешкото поведение.
В едно свое размишление Е.Фром подчертава, че в сексуалната потребност биологичното и социалното си дават задължително среща.
Сексуалната потребност трябва да се разбира като нещо пълно от физическа, физиологична и афективна гледна точка, като финализиран завършек, връх на всички потребности
За да задоволи своите потребности човек използва определено движение или определен тип поведение. Всяко едно движение, ако е съответно на изискванията на организма в дадената ситуация е биоикономично.
При появата на потребност организмът реагира по следния начин:
Напрежение – възбуда , /нагон /
Движение на планиране – планиране на адекватно за целта поведение – подчинение, съблазняване, агресия
Осъществяване на движението
Отпускане
Според НРТ и практика енергията протича в тялото чрез  пет основни движения, които са пет типа поведение и  покриват цялата гама от човешки поведения. Какво е тяхното съдържание:

1.ПЛАНИРАНЕТО бележи началото на всеки поведенчески акт. Това е мислено проиграване на последователността на следващите действия, насочено към определена цел. Планирането е началото и края на извършваното действие. Ако последното не е приключило с дистенция означава, че е необходимо препланиране и промяна на движението, което се е оказало неикономично т.е. не е довело до целта – задоволяването на потребността.

2.ПОДЧИНЕНИЕТО в Неорайхианската парадигма означава адаптация към условията и обстоятелствата, към изискванията на другия. Подчинението ако не е инструментално изисква доверяване, вяра на първо място в себе си и доверие в другия. Това означава да помолиш, да поискаш, да признаеш -все неща, които в нашата култура се отъждествяват със слабост или унижение. В много житейски ситуации, обаче това е единствения печеливш модел на поведение. Липсата му лишава индивида от пластичност и адаптивност.

  1. АГРЕСИЯТА в НРТ е нещо много по-широко от ежедневния уличен смисъл, който сме свикнали да влагаме . Агресивността би трябвало да се разбира като активност изобщо, като инициатива, като борбеност, пробивност, движение, вземане на решение, да понасяме отговорност т.е. всичко онова, което е противоположно на застоя или пасивността. Първична Вторична /садизъм/ и третична /мазохизъм – депресия/.
  2. СЪБЛАЗНЯВАНЕТО. Привличане към себе си, спечелвам симпатия. Динамиката на съблазняването изглежда така: за момент пренебрегвам собствените си потребности, поставям на първо място тези на другия, правя нещо по-посока на задоволяване на неговите потребности и тогава получавам като вторична печалба нужното ми утвърждаване. Някои ще кажат, че това е манипулиране или подлизурство. Така твърдят интроектите на възпитанието, но природата казва, че това е съвсем естествен и печаливш модел на поведение, висша форма на дипломация, на която трябва да се учим от представителите на животинския свят, които открито се съблазняват.
  3. НЕДОВЕРИЕТО или т.н. проверка на реалността. Това е едно амбивалентно движение за временно задържане на действието с цел анализ на ситуацията, обстоятелствата за да бъде избран най-подходящия и печаливш за случая тип поведение. То е тясно свързано с чувството ни за реалност в нейните обективни /недвусмислени/, а не субективни /двусмислени/ измерения.
    Чувството ни за реалност е свързано с едно друго основно понятие – ГРАУНДИНГ. Граундингът означава енергиина позиция на Аза спрямо реалността. Граундингът е опорната точка, от която започва всяко движение. Този, който е лишен от Граундиг плува в морето на живота като лодка без компас.
    Съответният на ситуацията човек избира едно от тези движения и стига до удоволствието. Когато той е фиксиран и извършва само едно от тези движения, влиза в областта на патологията.                                           Страданието е там където не може да се осъществи някое движение.
    Защо не винаги някои от нас не е в състояние да осъществи определено движение? Например:  хрисимият не може да избухне, да бъде агресивен, прекалено гордият не може да се подчини, затвореният не може да бъде душата на компанията, не може да съблазни. Кое е това нещо което ни пречи? Като че ли нещо дълбоко вътре в нашето тяло ни забранява, казва ни НЕ! Това нещо е нашият характер, който се проявява в случая като морал, като етика, като култура.
    Бидейки определен тип характер всеки от нас владее някои от тези пет обобщени модели на поведение и се затруднява при прилагането на други. В този смисъл може да се твърди, че характерът е вече вид диагноза, т.е. ограничение в пластичността, липса на гъвкав избор на движение.
    Цел на НПТ е усвояването на всички движения, които моделите на възпитание са съзнателно кастрирани и блокирали.
    Неврозата на съвременния човек черпи енергия именно от блокировките на движенията, което води до неудовлетворяване на потребностите и  заместване на  удоволствието с полуудоволствие. Блокираното движение всъщност е прекъснато движение. Следователно фиксираното мускулно напрежение блокира енергията и тя  вече не е функционална, а патогенна и се превръща във филтър на основните потребности. Някои от тях остават  незадоволени и този процес се  явява основа  на развитието   на характера или с други думи определя типа мисловни матрици и алгоритми на поведение, което е еднотипно и често определяно от пациента като: “Повтарям непрекъснато старите си грешки”.
    Какво е това характер и кога се формира той? Характер означава същественото, отличителното за човека. Според НПТ характерът се формира в ранното детство и се предопределя от травматични събития и ситуации, преживени от АЗА в този период и се конкретизира в едно предсъзнателно прекъсване на био и социоикономичните движения, насочени към получаването на удоволствие.
    Травматичното събитие се разбира като отхвърлена потребност в точно определена фаза от  развитието на детето. Този енергиен блокаж се материализира в определен тип характер. Всеки енергиен блокаж  има защитни функции,защото не позволява на Аза да повтаря онези движения, които са свързани с формирането на характеровата травма. Това става като се подтискат определени мускулни групи които биха позволили определено движение.
    В нарцистичната фаза – До 4 месец се формира Шизоидния характер
    В сензорната фаза -От 4 м. До 1 г. се формира оралния характер
    Във фазата на АЗА -От 1 до 2 години се формира Садомазохистичния характер
    Във фазата на съперничеството – От 2 до 5 години се формира Психопатния характер
    В сексуалната фаза  – От 4 до 8 г се формира Ригидния характер
    Всяка една фаза от развитието на детето е свързана с усвояването на определено движение в този период.
    Всеки характер е изкривен начин на удовлетворяване на потребностите ни, формиран у нас от родителите ни несъзнавано.
    Защо ранното детство е толкова важен период? Защото нормите на културата не се осъзнават от детето и те се инплантират от родителите наготово. Родителите на детето решават кои удоволствия са позволени и кои не са позволени. Цялата работа е, че отказването на удоволствие на детето се преживява като афект. Детето няма защитни механизми. А най-голямата травма у човек от детството  до края на живота му е когато не получава любов и чувства от другия.
    Няма лош тип характер. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Смисълът на аналитичната терапия е всеки индивид да проумее кои са неговите 100% – диапазона на възможности, предопределени от характера му и да се опита да ги увеличи за да намери по-лесно общ език с околните и да стане по-малко невротичен.
    Фиксацията на всеки от нас може да бъде преодоляна, ако се научим да правим и това, което до днес не сме могли. Ако разширим границите на собствените си 100% като усвоим и несвойствените ни до днес движения. Тогава малкото човече, което сме представлявали, ще се научи да планира, да се подчинява, да съблазнява да напада, да проверява действителността и най-важното да се отпуска, да усеща вкуса на удоволствието. Тогава ще се превърне в Човек.
    Как става това. Някои ще кажат, че не е възможно да се промени характера. И са прави. При терапията ябълката не става круша, но ако е загнила става здрава ябълка. Този процес се осъществява като се работи с психодрама, когнитивни техники, свободни асоциации, анализ на сънищата, хромотерапия, биоенергетични упражнения, масажи и др.
    Това, което се променя е личността. За неорайхианската школа личността е синоним на маска. Под личност трябва да разбираме начините, по които се свързваме и общуваме с ближните си.
    Това което виждаме за първи път при среща с пациента не е неговият характер, а неговата личност. Това, което усвоява един пациент по време на терапия са именно петте роли или модели на поведение т.е способността да използва според ситуацията най-подходящото движение. Личността винаги се явява опит за компенсация на характеровите прекъсвания.
    Личностите, както и характерите в НПТ биват пет вида. Всеки един от петте характера може да облече всяка една от петте личности и получаваме 25 комбинации.
    Неорайхианският терапевтичен подход се основава на умението на терапевта да чете езика на симптомите. Да разбере за какво психично съдържание говори телесният език. Симптомът компенсира липсващото движение. Той е нездравият заместител на нездравото движение. Симптомът заявява по алогичен начин на външния свят незадоволените потребности. /Например фобиите или пристъпите на паника индикират извън специфичното си съдържание потребност от утвърждаване – стой близо до мен. Хиперконсумацията не е нищо друго освен зов за доверие и внимание, което бива компенсирано с дрога, алкохол или храна, депресията означава “Обичай ме”, но и в същото време “чувствай се виновен, че съм зле”.
    Неорайхианският терапевт изучава протичането на енергията наблюдавайки с ЕМПАТИЯ алогичния език на тялото и изтъква несъответствието му спрямо логичния език. Неорайхианският терапевт не е студено огледало на проблема на пациента, а нормален жив човек, който се явява в един момент от живота на пациента си като втори родител, който ще го преведе по пътя, в който истинските му родители несъзнателно са го блокирали, ще го научи на основните правила в терапията които биха направили и живота му по-истински: откритост, прозрачност, естественост, дискретност, отговорност.
    Целта на НПТ е:
    – да върнем изгубената спонтанност на пациента
    – да го откъсне от неговата измислена псевдосигурност, от културните напластявания, от комформизма или както казва проф. Бернаскони “кенефа на нашето тяло е мозъкът ни
    – преоткриването на Аза трябва да мине  през преоткриването на Тялото и Чувствата
    – Важното в терапията е да се постигне интеграция на АЗА с тялото. Да се разбере тялото и човек да се приведе в хармония с него с цел постигане на удоволствие.
    – Терапията е взаимодействие, което сваля напрежението за да освободи у човека сила да овладява опит и да се променя. Терапията може да не ни разреши проблема, но важното е тя да ни ги разкрие и да може да продължим сами нататък.
    – Целта на биоенергетиката е човек да се доближи до своята първична природа. Биоенергетиката е търсене и откриване на себе си чрез тялото и да не се забравя, че това което става в тялото засяга и ума и обратното и при това тази връзка е енергетична.
    – Чрез НПТ се опитваме да намерим междинни форми, в които ще си позволим поне да изживеем живота си с някакъв смисъл и значение.В този смисъл НПТ е хуманистична екцистенциална психотерапия.
    – НПТ не е утопия, а опит да се намери среден път между природността и цивилизоваността. Целта е да се подобри качеството на живота.
    – И накрая може да се каже, че НПТ е западния прочит на източната гледна точка за човека.
    Ние живеем в болно невротично общество, което се основава на чувството за вина и чрез НТП се опитваме да конструираме нов човек, свободен от чувството за вина, господар на собствения си живот, който реализира максимално здрав природен морал, обича себе си, другите и живота.
    Да се разкрият енергетичните блокажи, да се раздвижи задръстеното място и да се отвори пътя на свободно протичане на психичната енергия към живота – това е терапията на петте движения.