Изтече времето на стила на отношенията на човека, който в момента доминира на планетата. Стилът на разпространението на дефектната орална черта, реактивно фалична, все по-нарцистично-гранична, доведе до ентропичния срив, в който се намира днес Социалното Живо Тяло. (Обществото б. пр.)

Теорията на потребностите е “доктрината”, която заема централно място в неорайхианската терапия и анализ.

Това, което следва, е обобщение на всички мои опити с цвета, енергията, Аза и обществото на homo nevroticus normalis, когото днес предпочитам да наричам “човека в чекмеджета”. Все повече се убеждавам, че мъжът и жената са хубави “отвътре” и грозни “отвън”, че са хранилище на една хубава енергия, която обаче заключват в черупката на реални и фиктивни страхове!

От райхианската школа се научих да разбирам езика на тялото и да различавам свободните движения от подтиснатите и блокираните.

Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, сътворена и развита в контекста на телесно ориентирания психоанализ. Неговите корени се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговият ученик Александър Лоуен.

Не може да се получи точна представа за същността и смисъла на Неорайхианската теория и практика, ако не се познават фундаменталните идеи на този телесно- ориентиран психоанализ. Най-дълбоко в основите му лежат идеите на З. Фройд, а след това на Вилхелм Райх.

Съдържанието предвижда едно сбито представяне на философията на психотелесния терапевтичен подход на НШ. Той стъпва на някои постижения на З. Фройд (дефиниране на несъзнаваното), на В. Райх (сомата, като субстрат, който съдържа несъзнаваното), Ал. Лоуен (формулирането на основните характерови структури) и В. Бернаскони (петте движения, като възможност за по-здраво функциониране на индивида, срещу техните невротични варианти).

По думите на Вилхелм Райх: „Характерът представлява хронично изменение на Аз-а, което може да бъде определено като втвърдяване… Реакции, които се хронифицират. Смисълът им е в защита на личността от вътрешни и външни опасности. Той е ограничена подвижност на личността.