Изтече времето на стила на отношенията на човека, който в момента доминира на планетата. Стилът на разпространението на дефектната орална черта, реактивно фалична, все по-нарцистично-гранична, доведе до ентропичния срив, в който се намира днес Социалното Живо Тяло. (Обществото б. пр.)
Теорията на потребностите е “доктрината”, която заема централно място в неорайхианската терапия и анализ.
Това, което следва, е обобщение на всички мои опити с цвета, енергията, Аза и обществото на homo nevroticus normalis, когото днес предпочитам да наричам “човека в чекмеджета”. Все повече се убеждавам, че мъжът и жената са хубави “отвътре” и грозни “отвън”, че са хранилище на една хубава енергия, която обаче заключват в черупката на реални и фиктивни страхове!
От райхианската школа се научих да разбирам езика на тялото и да различавам свободните движения от подтиснатите и блокираните.
Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, сътворена и развита в контекста на телесно ориентирания психоанализ. Неговите корени се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговият ученик Александър Лоуен.
Не може да се получи точна представа за същността и смисъла на Неорайхианската теория и практика, ако не се познават фундаменталните идеи на този телесно- ориентиран психоанализ. Най-дълбоко в основите му лежат идеите на З. Фройд, а след това на Вилхелм Райх.