„ОТСТОЯНИЯ“ е ХI-вата Научно-практическа конференция на БАП

Когато разстоянията предизвикват сетивата, а (само)изолацията ограничава срещите, когато кризата не е прелом, а недостигът – липса, когато думите не са слово, тогава те (разстоянията) стават точка, от която е трудно да се направи запетая, продължавайки (се).

Отстоянията са посоки – социални, политически, исторически, духовни, личностни, те са метафори, свободни същности-на-…

А днес сякаш става все по-трудно да се направят отстояния, отстоявайки (се), тъй като бездните от това да-си-част-от, но и да-не-си-Другия, да си близо-в далечното, да си Чужденецът сред своите, да разбираш неразбираемото, да търсиш ненамираемото стават все по-…

В-същност, отстоянието е промеждутък, шанс, антракт за размисъл, усещания, срещи, то е пролуката, през която страданието търси изход, а вдъхновението – заряд. То е тишината, която говори и речта, която засища, хиляди плоскости, и воля за знание, уводни лекции в любов.